Най-често обсъжданата от хората, ангажирани в бизнеса с красота тема е свързана с новия салон, открит наскоро в току-що построената отсреща сграда. И обикновено коментарите са „А като търсиш специалисти – няма!“ или „Уж е криза: един салон - затворен, а на другия ден – 2 нови се появяват!?“. Казват, че в пространството нищо не се губи, а само се трансформира. В този случай пак е салон, но на нов адрес, с ново име и с няколко нови колеги, които са напуснали вече работещ такъв и са решили, че е лесно да се прави самостоятелен бизнес. Няма лошо - всеки има право поне да опита.
Освен, че откриването на салон или SPA център се подчинява на наредба от 1987 г., от години на никого не му прави впечатление дали в гаража под блока има магазин за хранителни стоки, книжарница или фризьорски салон. Отдавна всички ние свикнахме с това, че мястото на автомобила е на тротоара (и застрахователя ще плати, ако имаме проблем), а в гаража ще правим бизнес. Въпросът не е защо този модел не се харесва на останалите страни членки на Европейския съюз и те не взимат пример от нас, а защо у нас продължаваме да работим по остарели закони и наредби.
Защо една европейска държава би допуснала именно този сектор да е на нивото на което е? Нали искахме да развиваме SPA&Wellness туризъм!?
Ама всъщност - на кого му пука?
Докато чакаме „някой друг“ да свърши тази работата с лобиране по "етажите" и държавните чиновници да актуализират наредбите и законите, нека си отговорим на въпросите, на които всеки един собственик на салон има (или поне би трябвало да има) готов отговор.